Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, проте

Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков отбелязва 180 години от рождението на немския философ Фридрих Ницше с изложба, в която са подредени негови творби – „Тъй рече Заратустра“. Почетени ще бъдат други автори и философи, писали за него. 

Посетителите на културната институция ще получат и брошура, издадена по случай годишнината, посочиха от библиотеката. Изложбата ще може да бъде видяна до 18 октомври. 

В библиотеката гражданите могат да разгледат и други подредени кътове. Има обособен кът по случай 160-ата годишнина от рождението на Бранислав Нушич с негови творби. 

Освен тях в нея наскоро е подредена и изложба на самоковеца Иван Арнаутски. Той показва буквите от глаголицата, изработени от електрически проводници. 

Според справка на отдел „Справочна“ към на 15 октомври се навършва

В навечерието на откриването на новата академична учебна година, Университетската библиотека представя изложба по повод 170 години от рождението на Константин Иречек. Тя може да бъде разгледана във фоайето на Централната университетска библиотека до края на октомври 2024 г., съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Трудовете на Иречек са представени тематично и обхващат областите: българска книжовност, учебно дело, географски трудове и исторически съчинения. Посетителите могат да видят кореспонденцията на Иречек с български учени, политици, университетски преподаватели, както и научни изследвания за автора на първия академичен труд по история на България с изключителен принос в следосвобожденската ни история, наука, образование и култура.

В централните витрини са експонирани първата му научна разработка "Книгопис на новобългарската книжнина:

В Културен център "Морско казино" в Бургас писателката и преподавател по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Искра Баева представи новата си книга „Личностите, които определиха нашата съдба“.

Организатор на срещата е Областният антифашистки съюз в крайморския град.

В изданието са събрани шест биографии на политици и други дейци от епохата на социализма, сред които Георги Димитров, Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров, Иван Башев, Георги Трайков; както и шест на някои от основните фигури от началото на българския преход - Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган и Благовест Сендов.

В началото на срещата проф. Баева представи предговора на книгата. „Това са хората, които определиха характера на социализма, в който живяхме в продължение на почти половин век, а след него

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е н